едноверижен

Речник на българския език

едноверижен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-но-ве-ри-жен
непълен член ед-но-ве-риж-ния
пълен член ед-но-ве-риж-ни-ят
ж. р. ед-но-ве-риж-на
членувано ед-но-ве-риж-на-та
ср. р. ед-но-ве-риж-но
членувано ед-но-ве-риж-но-то
мн. ч. ед-но-ве-риж-ни
членувано ед-но-ве-риж-ни-те