еднобуквие

Речник на българския език

еднобуквие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ед-но-бук-вие
членувано ед-но-бук-ви-е-то
мн.ч. ед-но-бук-вия
членувано ед-но-бук-ви-я-та