еднобрачие

Речник на българския език

еднобра̀чие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • еднубрачие
  • иднобрачие
  • иднубрачие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ед-ноб-ра-чие
членувано ед-ноб-ра-чи-е-то
мн.ч. ед-ноб-ра-чия
членувано ед-ноб-ра-чи-я-та