еднобрачен

Речник на българския език

еднобра̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • еднобрачин
  • еднубрачен
  • еднубрачин
  • иднобрачен
  • иднобрачин
  • иднубрачен
  • иднубрачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-ноб-ра-чен
непълен член ед-ноб-рач-ния
пълен член ед-ноб-рач-ни-ят
ж. р. ед-ноб-рач-на
членувано ед-ноб-рач-на-та
ср. р. ед-ноб-рач-но
членувано ед-ноб-рач-но-то
мн. ч. ед-ноб-рач-ни
членувано ед-ноб-рач-ни-те