единонача̀лие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Еднолично управление (обикновено в армията).
Грешни изписвания (15)
- еденоначалие
- еденонъчалие
- еденуначалие
- еденунъчалие
- единонъчалие
- единуначалие
- единунъчалие
- иденоначалие
- иденонъчалие
- иденуначалие
- иденунъчалие
- идиноначалие
- идинонъчалие
- идинуначалие
- идинунъчалие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | еди-но-на-ча-лие | |
|---|---|---|
| членувано | еди-но-на-ча-ли-е-то | |
| мн.ч. | еди-но-на-ча-лия | |
| членувано | еди-но-на-ча-ли-я-та |