единица

Речник на българския език

единѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. единѝци, ж.
1. Цифра, изобразяваща числото едно.
2. Обществено превозно средство с номер едно. Ще взема единицата.
3. Величина, според която се измерват други еднородни величини. Парична единица. Единица за сила на тока.
4. Отделна самостоятелна част в състава на цялото, отделен предмет или лице в едно сборно множество. Бойна единица. Езикова единица. Методическа единица.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • еденица
  • еденицъ
  • единицъ
  • иденица
  • иденицъ
  • идиница
  • идиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еди-ни-ца
членувано еди-ни-ца-та
мн.ч. еди-ни-ци
членувано еди-ни-ци-те
звателна форма