евъргрийн

Речник на българския език

евъргрѝйн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. евъргрѝйни, (два) евъргрѝйна, м. Неостаряващ шлагер.

Грешни изписвания (3)

  • еваргрийн
  • иваргрийн
  • ивъргрийн

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. евър-г-рийн
непълен член евър-г-рий-на
пълен член евър-г-рий-нът
мн.ч. евър-г-рий-ни
членувано евър-г-рий-ни-те
бройна форма евър-г-рий-на
звателна форма