евротриумфче

Речник на българския език

евротриумфче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-рот-ри-ум-ф-че
членувано ев-рот-ри-ум-ф-че-то
мн.ч. ев-рот-ри-ум-ф-че-та
членувано ев-рот-ри-ум-ф-че-та-та