европитие

Речник на българския език

европитие съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-ро-пи-тие
членувано ев-ро-пи-ти-е-то
мн.ч. ев-ро-пи-ти-е-та
членувано ев-ро-пи-ти-е-та-та