европита

Речник на българския език

европита съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-ро-пи-та
членувано ев-ро-пи-та-та
мн.ч. ев-ро-пи-ти
членувано ев-ро-пи-ти-те
звателна форма