евроматура

Речник на българския език

евроматура съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-ро-ма-ту-ра
членувано ев-ро-ма-ту-ра-та
мн.ч. ев-ро-ма-ту-ри
членувано ев-ро-ма-ту-ри-те
звателна форма