еврозапор

Речник на българския език

еврозапор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-ро-за-пор
непълен член ев-ро-за-по-ра
пълен член ев-ро-за-по-рът
мн.ч. ев-ро-за-по-ри
членувано ев-ро-за-по-ри-те
бройна форма ев-ро-за-по-ра
звателна форма