евристика

Речник на българския език

еврѝстика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Система на обучение, която цели учениците сами да достигат до научните знания.
2. Наука, която се занимава със закономерностите на човешкото мислене при достигане до открития.
прил. евристѝчен, евристѝчна, евристѝчно, мн. евристѝчни. Евристичен подход.

Грешни изписвания (7)

  • евристека
  • евристекъ
  • евристикъ
  • ивристека
  • ивристекъ
  • ивристика
  • ивристикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-рис-ти-ка
членувано ев-рис-ти-ка-та
мн.ч. ев-рис-ти-ки
членувано ев-рис-ти-ки-те
звателна форма