евин

Речник на българския език

ѐвин — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ѐвина, ѐвино, мн. ѐвини, прил. Който се отнася до Ева — първата жена според библейската легенда.
• В евино облекло. — Ирон. За жена — напълно гола.
• Евин плаж. — Плаж, на който жените са напълно голи, без бански.

Грешни изписвания (1)

  • евен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. евин
непълен член еви-ния
пълен член еви-ни-ят
ж. р. еви-на
членувано еви-на-та
ср. р. еви-но
членувано еви-но-то
мн. ч. еви-ни
членувано еви-ни-те

Връзки