евентуален

Речник на българския език

евентуа̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

евентуа̀лна, евентуа̀лно, мн. евентуа̀лни, прил. Възможен при определени обстоятелства; вероятен, предполагаем, допустим. Той е евентуален мой заместник.
нареч. евентуа̀лно.
същ. евентуа̀лност, евентуалността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • евентоален
  • евентоалин
  • евентуалин
  • евинтоален
  • евинтоалин
  • евинтуален
  • евинтуалин
  • ивентоален
  • ивентоалин
  • ивентуален
  • ивентуалин
  • ивинтоален
  • ивинтоалин
  • ивинтуален
  • ивинтуалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. евен-ту-а-лен
непълен член евен-ту-ал-ния
пълен член евен-ту-ал-ни-ят
ж. р. евен-ту-ал-на
членувано евен-ту-ал-на-та
ср. р. евен-ту-ал-но
членувано евен-ту-ал-но-то
мн. ч. евен-ту-ал-ни
членувано евен-ту-ал-ни-те