ебавка

Речник на българския език

ебавка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ебафка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ебав-ка
членувано ебав-ка-та
мн.ч. ебав-ки
членувано ебав-ки-те
звателна форма