дюшече

Речник на българския език

дюшече съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дю-ше-че
членувано дю-ше-че-то
мн.ч. дю-ше-че-та
членувано дю-ше-че-та-та