дюстабан

Речник на българския език

дю̀стабан съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Разг. Плоско стъпало на човешки крак.

Грешни изписвания (3)

  • дюстабън
  • дюстъбан
  • дюстъбън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дюс-та-бан
непълен член дюс-та-ба-на
пълен член дюс-та-ба-нът
мн.ч. дюс-та-ба-ни
членувано дюс-та-ба-ни-те
бройна форма дюс-та-ба-на
звателна форма