дюлев

Речник на българския език

дю̀лев прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. дю̀ля

Грешни изписвания (3)

  • дюлив
  • дюлеф
  • дюлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дю-лев
непълен член дю-ле-вия
пълен член дю-ле-ви-ят
ж. р. дю-ле-ва
членувано дю-ле-ва-та
ср. р. дю-ле-во
членувано дю-ле-во-то
мн. ч. дю-ле-ви
членувано дю-ле-ви-те