дюбел

Речник на българския език

дю̀бел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дю̀бели, (два) дю̀бела, м. Пластмасова втулка с вътрешна резба, която се монтира в отвор, дупка и служи за закрепване на носеща конструкция посредством винт.

Грешни изписвания (1)

  • дюбил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дю-бел
непълен член дю-бе-ла
пълен член дю-бе-лът
мн.ч. дю-бе-ли
членувано дю-бе-ли-те
бройна форма дю-бе-ла
звателна форма