дъска

Речник на българския език

дъска̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дъскѝ, ж.
1. Плоска изрезка по дължината на дърво. Дъска на под.
2. Разг. Само мн. Самият под.
3. Разг. В училище — дървено табло за писане с тебешир върху него; черна дъска. Излез на дъската!
прил. дъ̀счен, дъ̀счена, дъ̀счено, мн. дъ̀счени. Дъсчен под.
Мърда ми/хлопа ми дъската.Разг. Не съм наред душевно; смахнат, побъркан съм.

Грешни изписвания (3)

  • даска
  • даскъ
  • дъскъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дъс-ка
членувано дъс-ка-та
мн.ч. дъс-ки
членувано дъс-ки-те
звателна форма