държало

Речник на българския език

1. държало съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дър-жа-ло
членувано дър-жа-ло-то
мн.ч. дър-жа-ла
членувано дър-жа-ла-та

2. държало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

държало е производна форма на държа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. държало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

държало е производна форма на държа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. държало — мин. деят. св. прич. ср. р.

държало е производна форма на държа (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. държало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

държало е производна форма на държа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).