държа̀вник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. държа̀вници, м. Човек, който заема висш пост в държавните органи на властта. Велик държавник.
прил. държа̀внически, държа̀вническа, държа̀вническо, мн. държа̀внически.
прил. държа̀внически, държа̀вническа, държа̀вническо, мн. държа̀внически.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- даржавнек
- даржавник
- държавнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дър-жав-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | дър-жав-ни-ка | |
| пълен член | дър-жав-ни-кът | |
| мн.ч. | дър-жав-ни-ци | |
| членувано | дър-жав-ни-ци-те | |
| бройна форма | дър-жав-ни-ци | |
| звателна форма | дър-жав-ни-ко | |