дърдорещ

Речник на българския език

1. дърдо̀рещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • дардорешт
  • дардорещ
  • дардоришт
  • дардорищ
  • дърдорешт
  • дърдоришт
  • дърдорищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дър-до-рещ
непълен член дър-до-ре-щия
пълен член дър-до-ре-щи-ят
ж. р. дър-до-ре-ща
членувано дър-до-ре-ща-та
ср. р. дър-до-ре-що
членувано дър-до-ре-що-то
мн. ч. дър-до-ре-щи
членувано дър-до-ре-щи-те

2. дърдорещ — сег. деят. прич. м. р.

дърдорещ е производна форма на дърдоря (сег. деят. прич. м. р.).