дърдавец

Речник на българския език

дърдавец съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дър-да-вец
непълен член дър-да-ве-ца
пълен член дър-да-ве-цът
мн.ч. дър-дав-ци
членувано дър-дав-ци-те
бройна форма дър-да-ве-ца
звателна форма