дължина

Речник на българския език

дължина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дължинѝ, ж.
1. Размер, който показва разстоянието между най-отдалечените точки, най-отдалечените краища на линия, предмет. Дължината на леглото е малко повече от два метра.
2. Спец. Географска координата, която се измерва по Гринуичкия меридиан.
3. Продължителност. Дължината на филма е два часа.

Грешни изписвания (7)

  • далжена
  • далженъ
  • далжина
  • далжинъ
  • дължена
  • дълженъ
  • дължинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дъл-жи-на
членувано дъл-жи-на-та
мн.ч. дъл-жи-ни
членувано дъл-жи-ни-те
звателна форма