дължим

Речник на българския език

1. дължѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

дължѝма, дължѝмо, мн. дължѝми, прил. Който се дължи; който е дълг на човека. Дължима сума. Дължима почит.

Грешни изписвания (1)

  • далжим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дъл-жим
непълен член дъл-жи-мия
пълен член дъл-жи-ми-ят
ж. р. дъл-жи-ма
членувано дъл-жи-ма-та
ср. р. дъл-жи-мо
членувано дъл-жи-мо-то
мн. ч. дъл-жи-ми
членувано дъл-жи-ми-те

2. дължим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

дължим е производна форма на дължа (сег. вр., 1 л., мн. ч.).