дълголетие

Речник на българския език

дълголѐтие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. дълголѐтия, ср.
1. Само ед. Дълъг живот.
2. Само мн. Дълги години. От дълголетия сме мачкани и унижавани.

Грешни изписвания (3)

  • далголетие
  • далгулетие
  • дългулетие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дъл-го-ле-тие
членувано дъл-го-ле-ти-е-то
мн.ч. дъл-го-ле-тия
членувано дъл-го-ле-ти-я-та