дълбач

Речник на българския език

дълбач съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дъл-бач
непълен член дъл-ба-ча
пълен член дъл-ба-чът
мн.ч. дъл-ба-чи
членувано дъл-ба-чи-те
бройна форма дъл-ба-ча
звателна форма