дълбаене

Речник на българския език

дълбаене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дъл-ба-е-не
членувано дъл-ба-е-не-то
мн.ч. дъл-ба-е-ния
членувано дъл-ба-е-ни-я-та