дъвкателен

Речник на българския език

дъвка̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

дъвка̀телна, дъвка̀телно, мн. дъвка̀телни, прил. Който е приспособен, пригоден да дъвче. Дъвкателен орган.

Грешни изписвания (15)

  • давкателен
  • давкателин
  • давкатилен
  • давкатилин
  • дафкателен
  • дафкателин
  • дафкатилен
  • дафкатилин
  • дъвкателин
  • дъвкатилен
  • дъвкатилин
  • дъфкателен
  • дъфкателин
  • дъфкатилен
  • дъфкатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дъв-ка-те-лен
непълен член дъв-ка-тел-ния
пълен член дъв-ка-тел-ни-ят
ж. р. дъв-ка-тел-на
членувано дъв-ка-тел-на-та
ср. р. дъв-ка-тел-но
членувано дъв-ка-тел-но-то
мн. ч. дъв-ка-тел-ни
членувано дъв-ка-тел-ни-те