дъвка

Речник на българския език

1. дъ̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дъ̀вки, ж. Подсладено и ароматизирано еластично вещество за дъвкане.

Грешни изписвания (3)

  • дъвкъ
  • дъфка
  • дъфкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дъв-ка
членувано дъв-ка-та
мн.ч. дъв-ки
членувано дъв-ки-те
звателна форма

2. дъвка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дъвка е производна форма на дъвча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дъвка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дъвка е производна форма на дъвча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).