дъбилен

Речник на българския език

дъбѝлен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

дъбѝлна, дъбѝлно, мн. дъбѝлни, прил. Който служи за щавене, за обработка на кожа. Дъбилно вещество.

Грешни изписвания (3)

  • дабилен
  • дабилин
  • дъбилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дъ-би-лен
непълен член дъ-бил-ния
пълен член дъ-бил-ни-ят
ж. р. дъ-бил-на
членувано дъ-бил-на-та
ср. р. дъ-бил-но
членувано дъ-бил-но-то
мн. ч. дъ-бил-ни
членувано дъ-бил-ни-те