духов

Речник на българския език

ду̀хов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ду̀хова, ду̀хово, мн. ду̀хови, прил.
Духов музикален инструмент. — Който издава звук след духане в него с уста.
Духова музика. — Музика за духов оркестър.
Духов оркестър. — Оркестър от духови музикални инструменти.

Грешни изписвания (3)

  • духув
  • духоф
  • духуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ду-хов
непълен член ду-хо-вия
пълен член ду-хо-ви-ят
ж. р. ду-хо-ва
членувано ду-хо-ва-та
ср. р. ду-хо-во
членувано ду-хо-во-то
мн. ч. ду-хо-ви
членувано ду-хо-ви-те