духване

Речник на българския език

духване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • дуфане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дух-ва-не
членувано дух-ва-не-то
мн.ч. дух-ва-ния
членувано дух-ва-ни-я-та