духач

Речник на българския език

духа̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • дохач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-хач
непълен член ду-ха-ча
пълен член ду-ха-чът
мн.ч. ду-ха-чи
членувано ду-ха-чи-те
бройна форма ду-ха-ча
звателна форма —

Връзки