духане

Речник на българския език

духане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-ха-не
членувано ду-ха-не-то
мн.ч. ду-ха-ния
членувано ду-ха-ни-я-та