дупчене

Речник на българския език

дупчене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дуп-че-не
членувано дуп-че-не-то
мн.ч. дуп-че-ния
членувано дуп-че-ни-я-та