дуплика

Речник на българския език

дуплика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дуп-ли-ка
членувано дуп-ли-ка-та
мн.ч. дуп-ли-ки
членувано дуп-ли-ки-те
звателна форма