дупе

Речник на българския език

ду̀пе съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • дупи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-пе
членувано ду-пе-то
мн.ч. ду-пе-та
членувано ду-пе-та-та