думица

Речник на българския език

ду̀мица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • думеца
  • думецъ
  • думицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-ми-ца
членувано ду-ми-ца-та
мн.ч. ду-ми-ци
членувано ду-ми-ци-те
звателна форма