дукат

Речник на българския език

дука̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • докат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-кат
непълен член ду-ка-та
пълен член ду-ка-тът
мн.ч. ду-ка-ти
членувано ду-ка-ти-те
бройна форма ду-ка-та
звателна форма