дузпа

Речник на българския език

ду̀зпа — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ду̀зпи, ж. Спец. Във футбола — единайсетметров наказателен удар, който се изпълнява от един състезател, застанал сам срещу вратаря на противниковия отбор. Печеля мача с дузпи.
• Бия дузпата (на някого). — Жарг. Изгонвам, изпъждам или изоставям, разделям се.

Грешни изписвания (1)

  • дузпъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дуз-па
членувано дуз-па-та
мн.ч. дуз-пи
членувано дуз-пи-те
звателна форма —

Връзки