дузина

Речник на българския език

дузѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дузѝни, ж.
1. Дванайсет предмета (обикн. еднакви) или лица. Купих две дузини сладки.
2. Голяма група, голям брой. Дойдоха цяла дузина гости.

Грешни изписвания (3)

  • дозина
  • дозинъ
  • дузинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-зи-на
членувано ду-зи-на-та
мн.ч. ду-зи-ни
членувано ду-зи-ни-те
звателна форма