дуетен

Речник на българския език

дуетен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ду-е-тен
непълен член ду-ет-ния
пълен член ду-ет-ни-ят
ж. р. ду-ет-на
членувано ду-ет-на-та
ср. р. ду-ет-но
членувано ду-ет-но-то
мн. ч. ду-ет-ни
членувано ду-ет-ни-те