дует

Речник на българския език

дуѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дуѐти, (два) дуѐта, м.
1. Вокална или инструментална група от двама изпълнители. Дует “Ритон”.
2. Музикална творба, предназначена за двама изпълнители.

Грешни изписвания (1)

  • доет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-ет
непълен член ду-е-та
пълен член ду-е-тът
мн.ч. ду-е-ти
членувано ду-е-ти-те
бройна форма ду-е-та
звателна форма