дублон

Речник на българския език

дублон съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дуб-лон
непълен член дуб-ло-на
пълен член дуб-ло-нът
мн.ч. дуб-ло-ни
членувано дуб-ло-ни-те
бройна форма дуб-ло-на
звателна форма