дублиране

Речник на българския език

дублѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • доблиране
  • доблирани
  • доблиръне
  • доблиръни
  • дублирани
  • дублиръне
  • дублиръни
  • дуплиране
  • доплиране
  • доплирани
  • доплиръне
  • доплиръни
  • дуплирани
  • дуплиръне
  • дуплиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дуб-ли-ра-не
членувано дуб-ли-ра-не-то
мн.ч. дуб-ли-ра-ния
членувано дуб-ли-ра-ни-я-та