дубликат

Речник на българския език

дублика̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дублика̀ти, (два) дублика̀та, м. Втори екземпляр от документ, издаден в един екземпляр, който замества оригинала при нужда. Дубликат на свидетелство за раждане.

Грешни изписвания (7)

  • доблекат
  • добликат
  • дублекат
  • дупликат
  • доплекат
  • допликат
  • дуплекат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дуб-ли-кат
непълен член дуб-ли-ка-та
пълен член дуб-ли-ка-тът
мн.ч. дуб-ли-ка-ти
членувано дуб-ли-ка-ти-те
бройна форма дуб-ли-ка-та
звателна форма