дублаж

Речник на българския език

дубла̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Дублиране.

Грешни изписвания (2)

  • доблаш
  • дублаш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дуб-лаж
непълен член дуб-ла-жа
пълен член дуб-ла-жът
мн.ч. дуб-ла-жи
членувано дуб-ла-жи-те
бройна форма дуб-ла-жа
звателна форма